Окупирай....

Тази статия беше замислена като отговор на  един пост във форум.Причината да се появи тук е политиката на медията, която го администрира.Омръзна ми да срещам собствените си материали, публикувани там, по страниците на вестниците.Обидно е да те плагиатстват по такъв долнопробен начин.Твърде елементарно е...неизбежно стигаш до въпроса що за хора работят в тия издания, след като не могат да напишат десет реда смислен текст по актуален проблем, та се налага да го взимат готов от...нета....и да разчитат на това,че бидейки публикуван под псевдоним, авторът няма да тръгне да доказва правата си и нарушаването им от страна на медията.

Днес е третият ден, в който на Орлов мост в София се провеждат протести срещу промените в Закона за горите.Факт, в който аз виждам и добра, и лоша страна.Добрата се изчерпва с това, че след години на мълчание, из софийските сукаци се събуди някаква форма на гражданска съвест и желание на една нищожна част от гражданството да заяви ясно присъствието и волята си. То не намери тази воля нито на последните парламентарни, нито на президентските, нито на местните избори.
Лошата...е,че повечето от тези хора не са съвсем наясно защо всъщност го правят.
От другата страна са политиците и те са по-интересните участници в така заформилата се баталия. Вероятно е много трудно в момента да си политик и да говориш истината. Година преди избори, особено когато целият заобикалящ те свят е затънал в най-жестоката икономическа криза, случвала се на планетата за последния век.Колкото и да ми е неприятен фатмашкият манталитет на Министър-председателя ни, той се опитва с половин уста да говори истината...Но проблемът е, че няма кой да го чуе.
А и повечето хора изобщо не са убедени дали трябва да го слушат.
Проблемът ни е фундаментален и се изразява в липса на ресурси.Единственият ресурс, с който разполагахме, беше нашата земя и това е, което движеше растежа ни в последните 10 години.За съжаление...това ни вкара и в кризата.След 2003-2004 строителството започна да формира такъв огромен процент от брутния вътрешен продукт, че нещата скоро стигнаха точка, от която връщането назад е много трудно и болезнено. Секторът поглъщаше чужди инвестиции в колосални обеми и беше основният мотор на икономиката. Когато банките спряха да го финансират, стана безпощадно ясно, че липсата на регулация е довела до израстване на кукувица в гнездото. Видяха се проблемите с презастрояването, липсата на инфраструктура, чудовищната корупция по общините и изключително тежката зависимост на цялата ни икономика от парите, които влизаха през строителния сектор. Една сутрин всички се събудиха от розовия сън на растежа с непосилни дългове, а зад тях стоеше само една купчина тухли и бетон. Най-мъртвата от всички мъртви икономически материи -  не е способна да донесе и лев приходи, жестоко обезценена на пазара, а банките през ден вдигаха лихвите по кредитите...за да могат все пак да плащат огромните лихви по депозитите и да компенсират несъбираемите си вземания. Имотният сън ни беше докарал до там, че се разбихме в купчината бетон с 200 и вече нямаше сила, способна да ни върне обратно. Наливането на натрупания през годините резерв именно в строежи, беше просто жалък опит да се слагат конски дози морфин на лежащия край пътя ранен, чиято смърт е абсолютно неизбежна. Номерът беше само да не умре в мъки.
Кризата беше урок, който политиците не научиха. Те трябваше да разберат, че нарушиш ли баланса, оставиш ли сектори без желязна регулация...рано или късно последиците идват. Жестоки и понякога трудно обратими. Вместо това ГЕРБ потопи държавата в политическо и икономическо безвремие. Разчитайки вероятно, че когато един ден се покажем на повърхността, бурята ще е отминала. За съжаление, тя още продължава, а нямаме вече въздух да стоим под водата.Търсенето на външни заеми към настоящия момент е неизбежно.С това горе-долу се оформя картинката на заобикалящия ни икономически свят. От там нататък трябва да гледаме реалността в очите.А тя е, че земята ни все още е единственият ресурс, способен да генерира някакви значими приходи. Туризмът, макар да се смята за услуга, в основата си е експлоатация на съществуващи природни ресурси. Косвена,повечето пъти. Но без тях не можеш да развиваш туризъм. И там е първата точка, по която трябва да правиш компромиси-защото този бизнес изисква да жертваш част от природата заради него. Въпросът е...колко !
Черномоското крайбрежие и Банско доказаха на практика, че всякакви методи на ограничение у нас не работят. В тази връзка е абсолютно безсмислено да пишеш правила, които по идея не се пишат, за да се спазват.
Второ...туристическият  бизнес се храни с големи дози ако не чисто криминален, то поне "сив" капитал-удобен е за временно укритие.Това няма как да се избегне-няма държава, която да е решила този проблем. Да вярваме, че ние ще сме първите....би било единствено проява на тежка политическа олигофрения. И сега по-голямата част от туризма ни се контролира от компании, регистрирани нейде по офшорните зони. Властите дори не се и опитват да контролират дейността им. Че кой къса главата на златната кокошка....поне докато снася...
Изправени пред тези реалности, пред нашите политици се откри нелеката задача да търсят нови ресурси за експлоатация.Предварително ясно е, че тази възможност е крайно ограничена. Докато  беше в опозиция преди 3 години, ГЕРБ така безжалостно експлоатираше темата със заменките, че успя да формира ненужно високо ниво на обществена нетърпимост спрямо посегателствата над природни ресурси. Освен тотална политическа неопитност, такова поведение говори и за неспособност да се гледа в перспектива. Защото някога....може да дойде ден под гилотината да общественото мнение да застане собствената ти глава. И тогава ще си в ролята на злощастния Луи XVI...(поне ако се вярва на легендата за него). Сега вече е безкрайно трудно да обясниш на хората, събрали се на Орлов мост, че Витоша е потънала в разруха заради невъзможността да се намери разумен баланс между статута и на природен парк и възможностите и за развитие като място за ски туризъм. Още по-трудно е да обясниш случилото се в Банско. Няма как да им обясниш, че земята (заедно с природата върху нея) е последната ни останала стока и нямаме никакъв друг избор, освен да пожертваме част от нея. Задачата става още по-трудна и заради това, че същите тези хора прекрасно знаят едно - няма вариант този ресурс да бъде пожертван разумно. Обяснението на Б.Борисов , че това щяло да става с най-прозрачната процедура- "търг" са просто връх на лицемерието. В това дори и бабите на пейката пред блока не вярват, още по-малко би повярвал някой, който поне веднъж в живота си се е докоснал професионално до търгове и обществени поръчки.
От другата страна са "окупаторите". В последните дни определени медии се опитват да им създадат ореола на борци за справедливост, без да си дават сметка, че минимум половината от тях не знаят всъщност защо са там. Последвали са инстинкта си да изявят гражданска позиция в труден момент...което щеше да е похвално, ако не ставаше дума за защитата на изначално обречена кауза. Защото диверсификацията на приходите от туризъм няма никаква разумна алтернатива.
Ако това лято поискате да отидете на море в България, ще имате поне дузина алтернативи. Може да имате 5-звездни хотели, може да се размажете от лигава чалга и евтин алкохол, да се набутате в скъпарски ресторанти и в най-долната кръчма.Има "ол инклузив", има пансиони, полупансиони, квартири...може да решите да се държите като германски пенсионер и да не излезете от басейна...може и да се изкъпете в морето...ясно съзнавайки тежките рискове за здравето, които това ще породи...но имате избор. В планината нямате такъв! Изборът ви е крайно ограничен. Според данните, които изнесе тези дни правителството (нямам основание да ги смятам за недостоверни) у нас има само 94 км ски писти.Споровете, които се вихрят от години по скиорските форуми относно дължината на пистите в Банско (75 км според сайта http://www.banskoski.com/bg/bansko/1/ ) тук няма да ги коментирам. Дори половината от тези 94 км да са в Банско, то е повече от очевидно, че зимният туризъм в България има огромен проблем, дължащ се на прекомерна концентрация. Така, че...за вносителите на спорните законови поправки не е проблем да аргументират позицията си. Наивно е да се смята, че причината за нея е само в простия лобизъм. Да, държавите от периферията на цивилизования свят (като България) са държави, в които всичко е възможно. Включително това да си поръчаш цял закон. Но тенденцията е все по-рядко това да се случва.Просто на този клон вече не висят само нашенските политически маймуни, а определено липсва и платежоспособно търсене на тази "услуга". Кризата направи така, че такива инвестиции е невъзможно да се избият бързо.
Оказвайки се в ситуация като нашата- отчаяно да се нуждаеш от чужди капитали, трябва да правиш компромиси и да пожертваш разумна част от ресурса, който все още имаш и да го размениш. Ние нямаме друго, освен земя и това върху нея. Второ...налага се да се примириш с определени явления, съществуващи на  север от Анадола поне в последните 6 века...Явления като корупция, злоупотреба с власт, финансови машинации, повсеместна шуробаджанащина и демонстративно погазване на всякакъв обществен интерес в името на частния такъв. Но те са съпътстващо зло. То идва тогава, когато вече си направил друга грешка. Когато си отворил бутилката и си пуснал на свобода един по-голям и по-страшен демон. Годините на "гонене" на европейски стандарти с помощта на кредити доведоха до там, че сега икономиката ни е като лекоатлет, тежко зависим от забранени стимуланти. За да остане в играта, трябва периодично да си получава дозата, увреждайки здравето си. Няма друг избор. Изкуствено завишеният чрез кредитиране жизнен стандарт в България трябва да се поддържа поне такъв, какъвто е в момента. Искаме или не, дойде времето, когато това ще иска жертви. Дилърите вече не дават безплатно.
Има минимална вероятност Президентът да използва правото си на вето и да върне закона за ново обсъждане в Народното събрание.Опитвам се да си го представя, но ми е трудно. Налага се да си затворя очите пред това, че до съвсем неотдавна сегашният ни президент беше един от най-големите строителни предприемачи в държавата...но нека приемем, че ще има някаква нова дискусия.Какво точно има да му се обсъжда отново на този законопроект...решенията му нямат почти никаква основана на здрав разум алтернатива. За сметка на това дават безкрайни възможности за гмуркане в бездънното море на популизма.

Как Столична община затвори Витоша за велосипедисти

У нас има стара управленска традиция, когато се поставят забрани за нещо, те да се формулират възможно най-абстрактно и тълкуването им за какво точно се отнасят, да бъде оставяно в ръцете на „органите по контрол“. Като предпочитанията са това да става от най-ниското ниво персонал. Тази традиция за последните 20 години ни докара единствено до нагла демонстрация на произвол от въпросните „органи“, насади повсеместно у тях чувство за безнаказаност  и за „гарнитура“-създаде сред тях чудовищна по мащаб корупция, която вече до такава степен се приема за нещо нормално, че се е превърнала в норма на поведение.Отдавна вече не можем да си говорим за прецеденти и изолирани случаи в рамките само на едно ведомство или конкретен ръководител.
През изминалата седмица вниманието ми привлече страницата на софийския „Център за градска мобилност“. На 12.01.2012 те публикуваха на сайта си част от текста на заповед РД-09-05-7/11.01.2012 на Столична Община, с която се въвеждат ограничения в транспортния достъп до парк Витоша.Естествено,тя веднага стана предмет на обсъждане в няколко форума.И нямаше как да не стане, защото ограниченията, които въвежда, засягат прекалено много хора. В нея четем следното:

„СЧИТАНО ОТ 14.01.2012 Г. СЕ ПРОМЕНЯ ЗАБРАНАТА ЗА ВЛИЗАНЕ НА ПЪТНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА САМО В ПОЧИВНИ И ПРАЗНИЧНИ ДНИ ПО ПЪТИЩАТА В ПАРК ВИТОША В УЧАСТЪЦИТЕ:
ОТ КВ. ДРАГАЛЕВЦИ ДО ЩАСТЛИВЕЦА  И
ОТ КВ. БОЯНА ДО ЗЛАТНИТЕ МОСТОВЕ „

Става дума за двата асфалтови пътя, по които се осъществява транспортният достъп до парка от София.Там действително съществува проблем.В почивните дни много хора се качват с колите си в парка и това води до страхотни задръствания – най-вече между „Копитото“ и  „Златни мостове“. По пътя от лифтовата станция на Драгалевци до „Щастливеца“ не е толкова зле,макар и там хаосът с престоя и паркирането да е в порядъчни мащаби.Интересното в тази заповед се свежда до две неща.Първото е, че ограничението няма срок, а е „ВРЕМЕННО, ДО ОТПАДАНЕ НА НЕОБХОДИМОСТТА „.А второто съществено е понятието  „ПЪТНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА“.
Кои превозни средства попадат в тази категория, четем в Закона за движение по пътищата, последна редакция от 24 Юни 2011г.  :

"Пътно превозно средство" е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата. „
Законът изрично определя като „пътни“ следните превозни средства:
Моторните превозни средства
Мотоциклетите
Мотопедите
Ремаркета и Полуремаркета
Велосипедите.

Според текста на тази заповед излиза, че на Витоша е забранено да се качите и с велосипед, защото той е „пътно превозно средство“ и като такова попада в обсега на действие на забраната.

Да,сега е зима!Да, активният сезон за велосипедистите още не започнал.Но от края на март нататък те са честа гледка по пътищата и извън тях, а липсата на срок за действието на забраната поставя редица въпроси.Колкото и да е ограничена тази забрана в случая ( важи само от 11:00 до 14:00 часа, само в почивни и празнични дни и само за пътищата през Симеоново и през Драгалевци), остава под въпрос чии интереси обслужва толкова широко формулирано ограничение и дали то не е просто първата крачка към по-мащабни и трайни ограничения.